Описание

Танцът е вид изкуство, при който средства за създаване на художествен образ са движениието и смяната на положението на човешкото тяло. Танцът е неразривно свързан с музика, чието емоционално-образно съдържание намира въплъщение в композицията му. Той може да се разглежда и като несловесна форма на комуникация между хората.

Хората, които танцуват, се наричат танцьори, а самото действие танцуване. Изкуството да се създават танци се нарича хереография, а хората, които се занимават с това - хореографи.

Хореография

Хореографията е изкуството за създаване на танцови и алетни спектакли. В съвременната хореография се различават битови танци (народни и бални) и сценични танци (естрадни и балет). В балета хореографията синтезира в единен художествен замисъл изкуствата на танца, музиката и театъра. Тя е синоним на танцова композиция. Думата хореография буквално означава „писане на танца“ от гръцкото „χορεία“ (кръгов танц) и „γραφή“ (писане).

Хореографията може да е планирана в най-малките детайли и да не оставя много поле за интерпретация на самия танцьор, но може също така да е импроовизация, с други думи хореографът може да даде само общи идеи и правила и да остави останалото на самия танцьор.

Видове танци

По брой танцуващиИма изключително голямо разнообразие на танци - по предназначение, по географски район, по социално положение в обществото. Тяхната класификация може да стане по тези и други критерии.

Така например по броя на танцуващите могат да се разделят на:

• индивидуални (соло)
• с партньор (по двойки) - партньорите са обикновено мъж и жена, които като правило остават заедно по време на целия танц и техните роли са разделени
• групови - могат да бъдат само от жени, само от мъже или смесени, като движенията са синхронизирани и обикновено участват в някакви формации - линия, окръжност и тн. Много от народните танци са групови.

Според предназначението

Ритуални

• Състезателни
• Еротични
• Социални
• Концертни

Народни и професионални танци

Българските народни танци включват предимно ръченици и хора. Ръченицата е танц, който се танцува индивидуално, по двойки, или групово. Няма по принцип захват за ръцете, освен ако хореографията не го изисква. Ръцете обикновено стоят на хълбоците, с изправени лакти. Разпространена е в цяла България, но в отделните етнографски области се танцува в характерен стил, например тракийска ръченица, шопска ръченица и тн. При групово изпълнение на шопската ръченица всеки танцьор се хваща за колана на съседните танцьори. Хорото е колективен танц, характерен за българския фолклор, при който участниците се подреждат в кръг, линия или други формации. Ритъмът на различните хора варира от бавен до бърз, като превес има неравноделният такт. Най-известни са право хоро, дунавско хоро, шопско хоро, дайчево хоро и ганкино хоро. Взависимост от вида хоро, всеки танцьор се хваща или за ръцете, или за колана на съседните танцьори. При изцяло мъжка формация, танцьорите може да се държат и за раменете.Народният танц запазва връзките си с езическите и битовите обреди. Професионалният танц бива класически, характерен, състезателен и модерен. В съвременната хореография се различават битов и сценичен танц. Класическият танц заимства от античния танц, обогатява се и днес с това понятие се означава танц, който има класическо съвършенство. Характерният танц възниква от фолклорните и жанровите танци, обработени хореографски. Терминът модерен танц възниква през 20 век в САЩ за означаване на сценична хореография, която отрича традиционните балетни форми.

Спортни танци

Спортните танци, наричани още състезателни, са един от видовете танци. Те се разделят на два вида: латиноамерикански (ча-ча-ча,самба,румба, пасо добле, джайв) и стандартни (английски валс и виенски валс, танго, куикстеп, фокстрот)